събота, 13 март 2010 г.

" MEЧТИТЕ НА ВАЛЯ " ( една истинска история )



ТЕМА - провокирана от статия-публикация на сайта "Добрините новини"
http://dobrinite-news.com/?p=13674

Ето цялата статия:

" Зов за помощ „разтревожи“ тези дни хората във Фейсбук.
Благоевградчанката Валя си позволи да помоли своите приятели в социалната мрежа за помощ.

В живота приятелите са за това – за да ги помолиш за помощ, когато имаш нужда или пък ти да помогнеш, с каквото можеш. В интернет обаче не винаги е така. Оказало се, че молбата на Валя подразнила някои нейни „приятели“. Но тя едва ли не си е давала сметка за това преди да ги занимае с отчаяния си зов. Само че в момента това е единствената й надежда – че някой все пак ще чуе нейния вик. Защото досега нито социалните служби, нито общината, нито някой друг й е помогнал.
Валя е на 45 години, има съпруг и прекрасна дъщеря.

До тук всичко е прекрасно. Само че от тук нататък започва болката. Валя била още ученичка, когато й се случило нещастие. Само няколко дни преди абитуриентския й бал, когато като всички момичета тя мечтаела за най-красивата вечер в живота си, купила си най-прекрасните рокли и цялата била изпълнена с живот, съдбата й изиграла лоша шега. Валя така и не успяла да облече красивите рокли. Тежка катастрофа я осакатила за цял живот. Оттогава тя е прикована в инвалидна количка.
Животът й се променил напълно.

Валя обаче не загубила вярата си в щастието, което може да изживее и волята си за живот. В дом за инвалиди в Стара Загора срещнала Иван и се влюбила в него. Той бил с не по-лека съдба от нейната – по рождение има увреждане на единия крак и едната ръка. Двамата решили да създадат семейство и … дете. Напук на всички лекари, които били категорични, че Валя не може да износи бебе, а раждането може да я убие, тя забременяла и родила прекрасната си дъщеря Дени. Сега Дени е на 14 години и е в седми клас. Готви се да кандидатства в икономическата гимназия в Благоевград.
Валя и Иван се грижат за дъщеря си с много трудности, но и с много любов.

А всъщност вече и малката започва да се грижи за тях. И може би любовта и силата на всички от това семейство са двете неща, които ги крепят толкова години. Защото друго няма…
Нямат близки.

Родителите на Валя са много възрастни и едва се грижат сами за себе си. Родителите на Иван се разделили преди години, брат му бил убит, майка му се омъжила отново и от години не е виждала сина си и внучката си. Иван е работил за последно преди 20 години. От тогава не се намира кой да го наеме, въпреки че той би могъл и би искал да работи някаква по-лека работа – пазач, метач, портиер, да продава билети или нещо подобно. Валя е по специалност счетоводител, но всъщност никога не е работила това и вече е позабравила материята. Тя също би могла обаче да работи някаква надомна работа.

Сега двамата разполагат с 350 лева месечно от социалните им пенсии.

С тях се опитват да платят тока, водата, кабелната телевизия и интернета, да се хранят, обличат и да се грижат за дъщеря си.
Дните на Валя минават еднообразно.

Тя не излиза навън, защото няма право на личен асистент. Според закона такъв се полагал на хора без никакви доходи и сами. А тя има съпруг, който макар че също е с увреждания, се предполага, че трябва да се грижи за нея. Времето й е ангажирано с това да сготви нещо, да се занимае с детето, да чете книги. Отскоро Дени я учи да работи с компютър.
И сега Валя има мечти – макар че те са по-различни от тези, които е имала преди бала.

И накрая на нашия скайп разговор Валя уточнява – „Не искам да се чувствам просякиня. Двамата с мъжа ми искаме само да работим и да се грижим достойно за дъщеря ни.“


Това е статията за Валя и нейното семейство.
Днес я прочетох и цял ден си мисля за тези хора, които имат сърца, големи колкото цялата вселена !!! Едно българско семейство, за което трябва да се говори в централните емисии новини на националните медии, за да ВИДИМ всички какво означават : достойнство, грижа за семейство и дете , борбеност до край..
МЕЧТАТА на тези хора е само "да работят и да се грижат достойно за дъщеря си "
В момент, като този можеш да онемееш...

Приятели, ако можем да помогнем с нещо на Валя и семейството й , нека го сторим!
Тези хора заслужават да мечтата им да се сбъдне !!!

Ако имате идеи за помощ , може да ги коментираме тук , или ако искате пишете директно на Валя, във Facebook: http://www.facebook.com/people/Valentina-Petrova/100000707961728 или на нейния e-mail : denichhkaa_@abv.bg

Във Facebook има и група посветена на Валя:
"ЗОВ ЗА ПОМОЩ!ДА ПОМОГНЕМ НА ВАЛЯ,ДА ОСЪЩЕСТВИ МЕЧТИТЕ СИ!"
http://www.facebook.com/group.php?gid=126840697338217&ref=ts

11 коментара:

  1. Това е героизъм!
    Поклон пред такива хора..

    ОтговорИзтриване
  2. Живот на стойностни и силни българи. Господа управляващи, къде сте?Нашите данъци не са сли достатъчни , за да погледнете И ВИДИТЕ КАК ЖИВЕЯТ Х О Р А Т А!

    ОтговорИзтриване
  3. Десислава Крумова15 март 2010 г. в 23:19

    Поклон пред това семейство!!!

    ОтговорИзтриване
  4. В. Йорданова9 април 2010 г. в 1:12

    Боже мили! Представяме ли си колко сили - физически и душевни, трябват на тези хора всеки ден? Колко ни струва поне с една дума да ги подкрепим? Нима има някой, който е допуснал, че могат да търгуват с недъзите си? Наистина поклон! Ще се опитам с каквото мога да ви помогна!

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря на всички!!за повече информация-073/897463 Господ да е с вас!!

    ОтговорИзтриване
  6. Невероятна история за истински смели хора!
    Мило семейство, вие сте истинско вдъхновение!...

    ОтговорИзтриване
  7. Всички настръхваме,когато животът ни покаже и тази си страна...Хора в зряла възраст, стойностни, качествени, които по някакъв начин са били лишени от здравето си-катастрофа, недъг по рождение,инсулт...,като че ли те са го искали това, като че ли са го желали, като че ли това зависи от тях!Имам близка на 50 години с три инсулта и със 106 лева пенсия...За какво говорим изобщо и къде е тази държава въобще и има ли я????И вълнува ли я как живеят тези хора, имат ли те нужди, мечти, желания!!!Това е непростимо, престъпно, нечовешко, нехуманно,жестоко, унизително, възмутително!Хора, реве ми се!

    ОтговорИзтриване
  8. За съжаление такива семейства не са единици. Защо за съжаление - защото те са забравени от обществото. Ако някой се сети за тях, то е по повод на някаква благотворителна акция. А те нямат нужда от благотворителност! Те искат да им се разреши да живеят достойно. От къде го знам - и аз съм от тях...

    ОтговорИзтриване
  9. Миличките, вие сте ГОРДОСТ за България!
    Поклон!..

    ОтговорИзтриване
  10. Всичко, което сте казали е вярно! Толкова години държавата нехае за хора като тях и за самите тях! Затова помислете конкретно как бихте могли да помогнете на това прекрасно семейство!

    ОтговорИзтриване
  11. Много се изписа. Всички сте прави и аз съм солидарна с вас. Моля ви, дайте конкретни предложения.

    ОтговорИзтриване