За мечтите..

"Истински важните неща.."

"Изгубени" (miglena)Official promo 2010 & HQ video

"..Че те има..."

- Пух... ? - каза Прасчо, докосвайки
лапичката му...

- Да, Прасчо... - каза Пух...

-Нищо Пух, просто искам да
съм сигурен, че те има! . . .

Незабравима песен на Tose Proeski

" MEЧТИТЕ НА ВАЛЯ " ( една истинска история )

ТЕМА - провокирана от статия-публикация на сайта "Добрините новини"
http://dobrinite-news.com/?p=13674

Ето цялата статия:

" Зов за помощ „разтревожи“ тези дни хората във Фейсбук.
Благоевградчанката Валя си позволи да помоли своите приятели в социалната мрежа за помощ.

В живота приятелите са за това – за да ги помолиш за помощ, когато имаш нужда или пък ти да помогнеш, с каквото можеш. В интернет обаче не винаги е така. Оказало се, че молбата на Валя подразнила някои нейни „приятели“. Но тя едва ли не си е давала сметка за това преди да ги занимае с отчаяния си зов. Само че в момента това е единствената й надежда – че някой все пак ще чуе нейния вик. Защото досега нито социалните служби, нито общината, нито някой друг й е помогнал.
Валя е на 45 години, има съпруг и прекрасна дъщеря.

До тук всичко е прекрасно. Само че от тук нататък започва болката. Валя била още ученичка, когато й се случило нещастие. Само няколко дни преди абитуриентския й бал, когато като всички момичета тя мечтаела за най-красивата вечер в живота си, купила си най-прекрасните рокли и цялата била изпълнена с живот, съдбата й изиграла лоша шега. Валя така и не успяла да облече красивите рокли. Тежка катастрофа я осакатила за цял живот. Оттогава тя е прикована в инвалидна количка.
Животът й се променил напълно.

Валя обаче не загубила вярата си в щастието, което може да изживее и волята си за живот. В дом за инвалиди в Стара Загора срещнала Иван и се влюбила в него. Той бил с не по-лека съдба от нейната – по рождение има увреждане на единия крак и едната ръка. Двамата решили да създадат семейство и … дете. Напук на всички лекари, които били категорични, че Валя не може да износи бебе, а раждането може да я убие, тя забременяла и родила прекрасната си дъщеря Дени. Сега Дени е на 14 години и е в седми клас. Готви се да кандидатства в икономическата гимназия в Благоевград.
Валя и Иван се грижат за дъщеря си с много трудности, но и с много любов.

А всъщност вече и малката започва да се грижи за тях. И може би любовта и силата на всички от това семейство са двете неща, които ги крепят толкова години. Защото друго няма…
Нямат близки.

Родителите на Валя са много възрастни и едва се грижат сами за себе си. Родителите на Иван се разделили преди години, брат му бил убит, майка му се омъжила отново и от години не е виждала сина си и внучката си. Иван е работил за последно преди 20 години. От тогава не се намира кой да го наеме, въпреки че той би могъл и би искал да работи някаква по-лека работа – пазач, метач, портиер, да продава билети или нещо подобно. Валя е по специалност счетоводител, но всъщност никога не е работила това и вече е позабравила материята. Тя също би могла обаче да работи някаква надомна работа.

Сега двамата разполагат с 350 лева месечно от социалните им пенсии.

С тях се опитват да платят тока, водата, кабелната телевизия и интернета, да се хранят, обличат и да се грижат за дъщеря си.
Дните на Валя минават еднообразно.

Тя не излиза навън, защото няма право на личен асистент. Според закона такъв се полагал на хора без никакви доходи и сами. А тя има съпруг, който макар че също е с увреждания, се предполага, че трябва да се грижи за нея. Времето й е ангажирано с това да сготви нещо, да се занимае с детето, да чете книги. Отскоро Дени я учи да работи с компютър.
И сега Валя има мечти – макар че те са по-различни от тези, които е имала преди бала.

И накрая на нашия скайп разговор Валя уточнява – „Не искам да се чувствам просякиня. Двамата с мъжа ми искаме само да работим и да се грижим достойно за дъщеря ни.“


Това е статията за Валя и нейното семейство.
Днес я прочетох и цял ден си мисля за тези хора, които имат сърца, големи колкото цялата вселена !!! Едно българско семейство, за което трябва да се говори в централните емисии новини на националните медии, за да ВИДИМ всички какво означават : достойнство, грижа за семейство и дете , борбеност до край..
МЕЧТАТА на тези хора е само "да работят и да се грижат достойно за дъщеря си "
В момент, като този можеш да онемееш...

Приятели, ако можем да помогнем с нещо на Валя и семейството й , нека го сторим!
Тези хора заслужават да мечтата им да се сбъдне !!!

Ако имате идеи за помощ , може да ги коментираме тук , или ако искате пишете директно на Валя, във Facebook: http://www.facebook.com/people/Valentina-Petrova/100000707961728 или на нейния e-mail : denichhkaa_@abv.bg

Във Facebook има и група посветена на Валя:
"ЗОВ ЗА ПОМОЩ!ДА ПОМОГНЕМ НА ВАЛЯ,ДА ОСЪЩЕСТВИ МЕЧТИТЕ СИ!"
http://www.facebook.com/group.php?gid=126840697338217&ref=ts

Помни ме !..

Ти ми прости преди да ме познаваш..
Отнемаше от болката ми, за да можеш после да ми даваш радост..
Дано никога не ме забравиш, така както аз никога няма да те забравя..
Усети ли , че те познавам още от преди..
Като някакво вълшебство..
Не ми трябваха минути, нито дни..
Разбрах -ти си всичко, което означава за мен ПРИЯТЕЛСТВОТО..
Завинаги си част от мен, завинаги секунда в моя ден.
Не забравяй, винаги ще съм до теб, дори когато най- малко го очакваш..
Винаги ще си в сърцето ми, дори да си мислиш, че не го заслужаваш..

И ако някой ден имаш нужда от моята помощ, знай че аз ще съм там , дори това да е накрая на света..
Помни ме !..

"..Утре може би ще е късно..."

(автор: FRACLA Мария Петрова-Йорданова )


/ В памет на Денка... /

Бързаме... Винаги и за всичко – когато се разхождаме, когато се храним, когато обичаме, понякога и когато се разделяме, когато растем; започваме да бързаме от деца и продължаваме до... Звучи жестоко, но някои бързат и да... умрат: уж живеят, а животът им е път към небитието...

И докато бързаме, забравяме да... общуваме!..
Мълчим, когато най-много ни се иска да крещим; мълчим, когато обичаме; мълчим, когато мразим; често мълчим, когато не би трябвало... И говорим, когато би трябвало да мълчим...

Колко пъти имаме да казваме нещо на някого, но си замълчаваме. Казваме си: „Утре... утре специално ще се видим и ще кажа...” или „Толкова е специално, че не е за телефон...” Утре... Сега нямаме време... Бързаме за... никъде. Или търсим точните думи – може би по-емоционални, по-високопарни, с повече патос... А хубавите неща звучат просто... Те си имат думи – не е нужно да ги търсим...

Защо се сещам за това сега? И защо очите ми се пълнят със сълзи... Имах една приятелка. Преди време си споделяхме всичко, говорихме си, смеехме се и плачехме заедно; по едно и също време половинките ни бяха разбили сърцата... и прегърнати на кухненското диванче си обещавахме, че това повече няма да се случи, няма да го допуснем – „отново да изпепелят храма ни”... После тя замина. Да работи в чужбина (като много други).

Преди повече от година се върна. Видяхме се няколко пъти. Говорихме си общи неща – като добри познати, които се срещат случайно след 2 години... Исках пак да се посмеем, да си поплачем... но се бяхме отдалечили. Исках да ú кажа толкова неща – че ми липсваше, че я обичам, че ми е приятелка все още... но си замълчах! Утре – казах си... или другата седмица като се видим... Толкова ангажименти имам сега... Само я прегърнах и... замълчах, а исках да ú кажа толкова неща... хубави неща. Мислех, че цялото време е пред мен... или поне достатъчно. И пред нея... Но – не! Пред нея вече беше само... вечността! Ракът, гадният рак... А аз мълчах...

Мила приятелко, липсваш ми! Надявам се да ме чуваш! Вече няма да мълча... Няма и да бързам! Дано не съм закъсняла... много

Тя е без ръка, той е без крак..
Тя се казва Ma Li а той Zhai Xiaowei.
Техният танц "Hand in Hand" разтърсва
всеки, който види този клип.
Това не е просто танц, а жажда,
полет за живот!
Няма невъзможни мечти!
Тези две борбени сърца го доказват
и всички ние имаме какво да научим
за волята да не се предаваш,
за волята да продължиш напред
каквото и да се случва, колкото и
да е трудно и болезнено.

Историята на Ma Li и Zhai Xiaowei
е следната :
Ma Li на 19 години е талантлива
професионална балерина , но след
автомобилна злополука се налага да
ампутират едната й ръка. В този
тежък момент я изоставя приятелят й,
след като разбира, че младото
момиче ще остане инвалид.
Това още повече срива психически Ma Li
и тя решава,че всичко, което до този
момент е постигнала рухва и че
живота й вече няма смисъл.
Прави опит за самоубийство, за щастие
неуспешен поради бързата и навременна
намеса на родителите й,
върнали се ненадейно по рано в къщата.

Zhai Xiaowei никога не се е занимавал
със спорт, нито с балет. Бил е обикновен
работещ млад човек, докато един ден
една от работните машини не смазва
крака му.Налага се ампутация на
целия крак и младия мъж остава инвалид.
Но той не се предава духом и започва
занимания с различни видове спортове.
Така един ден се запознава с Li в балетна група.
Тя е професионалист, той - начинаещ.
Двамата започват да тренират заедно
всеки ден, сутрин от 8.00 вечер до 23.00 ч.
За този танц "Hand in Hand" всеки един
елемент е бил трениран хиляди пъти.
Двамата се явяват на известния
международен танцов конкурс на CCTV
през 2007 г. в Китай.
Стигат до финал и сред 7 000 претенденти
печелят второто място и
специалната награда на публиката.

"Slow dance" / Бавен танц /

/ автор: David L. Weatherford, 1991 /


Наблюдавал ли си понякога децата

в луна парка?

Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?

Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?

Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

По-добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

Музиката не продължава завинаги.

Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?

Когато питаш някого “как си”

Чуваш ли отговора?

Дали вечер си лягаш, прегърнал мислите за

стотици грижи?


По-добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.


Каза ли някога на детето си:

“това ще го направим утре”

И в бързината си не видя тъгата му?

Загуби контакт, остави едно старо приятелство

да завехне,

защото никога нямаше време да се обадиш.

и кажеш ”здравей”.


По-добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.


Музиката не продължава завинаги.

Когато тичаш като луд,

губиш половината радост от пътуването.

Като че ли хвърляш един подарък,

който не си отворил.

Животът не е спринт.


Затова отпусни се, чуй музиката ...

Преди да спре песента.

Приятели

Клипът е от филма: "8 герои " ( Eight Below ) и е история за оцеляването на 8 кучета-хъски Филмът проследява историята за трима приятели от научна експедиция на Арктика , които са принудени да оставят любимите си кучета ,заради внезапен инцидент и лоши метеорологични условия. По време на суровата арктическа зима кучетата трябва да се мъчат да оцелеят сами в заледената пустош на Арктика за повече от половин година... След половин година екипа се връща за кучетата и намират 6 оцелели от тях. 2 от кучетата не оцеляват, едното замръзва, другото пада от един леден блок, докато гледа Северното сияние. Интересното е как през цялото време на оцеляването- всички кучета се грижат едно за друго.

"Приятелите, на които можеш да се обадиш в четири сутринта, са тези, които имат значение!"

Дарът на твоето приятелство

/ http://poznanie.dir.bg/_wm/basic/?df=629546 /

Благодаря ти за безмълвната подкрепа, която пулсира толкова силно около мен!
Благодаря ти за търпението в моето нетърпение! Благодаря ти, че виждаш през мен!
Благодаря ти за думите, когато всичко наоколо е замлъкнало!
Благодаря ти, че четеш и най-скритите ми болки! Благодаря ти за строгостта, когато "слънца и рози" ме аплодират, невиждайки, че се търкалям по нанадолнището.
Благодаря ти за обичта, сълзите, радостта и споделеното присъствие!

Но най-вече благодаря на Господ за този дар, който ми е поверил: Дарът на твоето приятелство!
И се моля: поне за един човек (на земята или на небето) да означавам това, което ти означаваш за мен!

Лъвът Кристиян - една удивителна история за Приятелство

Действието се развива през 1969 година, когато

двама приятели - Джон Рендъл и Ейс Бърг, си

купуват... лъв. Още тогава "бебето" е тежало 16 кг.

Отглеждат го в дома си в Лондон. След една година

обаче лъвът Christian вече е 85 кг. и става ясно, че не

могат да го задържат. Въпреки, че е роден в

зоологическа градина, Рендъл и Бърг го изпращат в

Африка и го пускат на свобода. През 1974 г. те

решават да го посетят за последен път, но им казват,

че едва ли ще го открият - никой не го бил виждал

от 9 месеца. Те все пак отишли в Кения. В деня на

пристигането, Christian се появил близо до лагера на

специалиста, който го рехабилитирал. Някакси той

знаел и чакал, докато екс-стопаните му

пристигнали.

Вижте какво се случва:

" Плюшеното зайче "

/ откъс от "Плюшеното зайче"на Марджъри Уилямс /


-Боли ли?-попита Зайчето.

-Понякога-отвърна Кончето,защото винаги говореше

честно.-Когато си истински,за теб няма значение

дали те боли.

-Изведнъж ли се случва,сякаш те раняват-питаше

Зайчето,-или малко по малко?

-Не се случва изведнъж-обясни Кончето,-а ставаш

истински.За това е нужно много време.

За това не се случва често на хора,които се чупят

лесно,имат остри ръбове,или трябва да се пазят много

внимателно.Общо взето,когато станеш Истински,

козината ти се е проскубала,очите ти са

изпадали,краката ти едва се държат за тялото. Но тези

неща изобщо нямат значение,тъй като ти си Истински и

не можеш да бъдеш грозен, освен за хората, които не

разбират."

Истинска любов

/ Автори: Бари и Джойс Висел
Из кн."Пилешка супа за душата" /




Мозес Менделсон, дядото на известния немски композитор, в никакъв случай не можел да се нарече красавец. Освен че бил доста нисък, той имал и уродлива гърбица.
Веднъж Мозес посетил един хамбургски търговец, който имал прекрасна дъщеря на име Фрумти. Мозес безнадеждно се влюбил в нея. На Фрумти обаче, непривлекателният му външен вид подействал отблъскващо.
Когато дошло време да си върви, Мозес събрал кураж и се изкачил по стълбите до стаята и, за да опита за последен път да поговори с нея. Тя била красива като божествено видение, но изпълвала сърцето му с тъга, защото не желаела дори да го погледне. След няколко неуспешни опита да поведе разговор, Мозес срамежливо попитал:

— Вярвате ли, че женитбите се предопределят на небето?

— Да— отговорила му тя, с поглед забит в пода. — А вие?

— Аз също — казал на свой ред той. — Там горе, на небето, при раждането на всяко момче, Бог му съобщава, за кое момиче ще се ожени. Когато се родих, Бог посочи бъдещата ми съпруга, а след това добави: „Но жена ти ще има гърбица." Ужасен, аз извиках: „О, Боже, жена с гърбица би било истинска трагедия. Моля те, Господи, дай гърбицата на мен, а тя нека бъде красива."

Тогава Фрумти вдигнала глава и го погледнала в очите, сякаш била развълнувана от някакъв отдавна забравен спомен. Подала ръка на Мозес, а по-късно станала негова предана съпруга.

Ако само знаех..

Ако само знаех..

/ Алабама Бенд Мюзик, песен от 70 -те /

Ако само знаех,
че това е последната ни разходка в дъжда,
щях да те задържа с часове в бурята и нямаше да пускам ръката ти-път към сърцето ми.
Щяхме да се чувстваме на топло под гръмотевиците, ако само знаех,
че това е последната ни рaзходка в дъжда..
Ако само знаех,
че никога вече няма да чуя гласа ти, щях да запомня всички думи,
които някога казваше.
Щях да се връщам към тях в самотните нощи и да ги пазя живи в паметта си.
Ако само знаех,че никога вече няма да чуя гласа ти.
Ти бе съкровището в моето сърце, ти винаги ме подкрепяше.
Не подозирах нищо,наивно вярвах,
че завинаги ще бъдеш до мен.
Но дойде ден,когато затворих очи и теб те нямаше
Ако само знаех,че това е последната ми нощ с теб,
щях да се моля за чудо,което да спре зората.
И когато ми се усмихваше,щях да те гледам в очите,
за да знаеш,че обичта ми към теб никога няма да угасне.
Ако само знаех,ако само знаех..
Щях да ти покажа обичта си,
ако само знаех..